Tuesday, January 29, 2008

Хората сигурно са полудели!

Не знам защо, ама винаги в понеделник нещо става. Имам чувството, че целокупният български народ (или поне софийският) полудява когато стане първият ден от седмицата. Явно свикнал, с почивните дни, народът не може да приеме, че отново сме на работа, обичайният живот се е върнал в отегчителното си русло.

Иначе не мога да си обясня по друг начин как така ама всеки понеделник се благодаря, че съм успял да се прибера цял до вкъщи. Това не е само мое наблюдение, но също така и на колегите, които возя към/от работа. Ето вчера например щях да се блъсна два пъти и да ударя един нескопосан пешеходец. Един пич примерно го хванал жълтия светофар и вместо да се изтегли спрял по средата на кръстовището и не мърда. При което разбира се аз не мога да мина, но и не мога да спра, щото ще стане задръстване. Съответно трябва да го заобиколя и се наложи да засека един, който размаха средните пръсти, ама май не бяха за мен, ами за онзи спрелия.  Някаква бабка пък като си върви по тротоара, изведнъж реши, че трябва да пресича по средата на нищото, въпреки наличието на пешеходен светофар и друга пешеходна пътека на разстояние от стотина метра в двете и посоки. Добре, че в размисли в последния момент, иначе се качваше на капака.

Вече сериозно се замислям дали да не ползвам градския транспорт в понеделник.

Monday, January 28, 2008

Котката

Котката, пак се разгони. Точно две седмици след последния път. Вчера ходихме на доктор уж да му бият инжекция, само че една готина ветеринарка ме разубеди, щото можело да хване рак на матката. Все пак му взех хапчета, макар че и те били вредни. Нямаха голям ефект. Тази нощ ставах 4 пъти на среднощни половин часови разходки. Сега ме боли глава. Така ще бъде поне още 3 дни. Колко мъка има по този свят :). Но няма да я кастрирам. Поне засега. Все още имам нерви. Ако на някой му се иска да гледа котенца, може и да я пусна на някой котарак да я опъне да й мине меракът. Желаещи?

Friday, January 25, 2008

Ех, спомени, спомени. Вчера говорих по телефона с трима мои приятели, които живеят в чужбина, а единия от тях (по-скоро едната :)) не се бях виждал/чувал от години. Припомнихме си какво е било, разменихме си уникални снимки, някои от които ще публикувам тук скоро. Посмяхме се, разбрахме се да се видим скоро тук или при тях във Франция. Дано наистина е по-скоро. Хубаво е човек да си поддържа старите приятелства или, ако е спрял да го прави, да ги възстанови. Чувстваш се някак си по-добре, морално удовлетворен. Снимките ще дойдат скоро.... :)

Tuesday, January 22, 2008

Тя ме предаде. Остави ме с пръст в уста. Прецака и още двама души. Отново се качих на 88, пътувах 1час за 6 км. Утре ще те водя на доктор, да ти залепят обувчицата. И все пак Фиатке, все още те обичам :).

Monday, January 7, 2008

Ще бъде ли това лято по-хубаво от предишното от музикална гледна точка? Днес това е въпросът, който ме вълнува. Миналата година ходих на концерти на Iron Maiden, Manowar, Metallica, Georges Micheal. Вече съм споменавал тук колко впечатлен бях от Manowar и разбира се Metallica.

Новата година започна с потвърден концерт на Manowar на 05.07 отново в Каварна като е възможно да свирят в два дни. Iron Maiden пък ще свирят през август в Атина и Букурещ и може да се замъкна на едно от двете места. От Metallica се очаква до месец-два нов албум и съответно турне през лятото, но дати засега няма, но пък може да наминат някъде наоколо. Специално внимание заслужава и концерта на Kamelot през април където разбира се ще бъда. И разбира се концерта на Kylie където ще бъда заради жената.

Е засега миналото лято все още води по точки, но перспективата пред идващото е доста обнадеждаваща като се има в предвид, че сме все още януари.

Thursday, January 3, 2008

Жив съм! Това е новината за днес от мен. Вчера някак си успяхме да стигнем до София от Варна с колата. То не бяха виелици, бури, сняг, преспи, поледици, снегорини и не знам какво още. Днес разбрах, че в един участък след Търговище имало купища закъсали автомобили и се чувствам герой за 5 мин., че съм успял да мина оттам :). Цялото начинание ни отне 9 часа със средна скорост 50 км/ч., но важното е, че стигнахме. А, да и малко преди София успях да вдигна чудовищните 80км/ч. :).

Иначе във Варна беше хубаво, града беше украсен като никога и за пръв път в живота си посрещам Нова година на площад. Имаше си фойерверки и т.н., а за десерт - Лили Иванова. Апартаментът където бяхме беше доста хубав с изключение на липсата на кухня и минахме без празнична вечеря.

Днес съм пак на работа и ме мързи до болка. А толкова много за вършене се е събрало.

 
Clicky Web Analytics

Free Blog Counter

Add to Technorati Favorites Бутон за Класация на блоговете