Пулпит

През последните десетина дни ме мъчеше чудовищна болка в един зъб. Всеки ден гълтах минимум по четири аналгина, но и това не помагаше много. Тези, които ме познават добре знаят, че при зъболекар отивам само, ако ще се мре или на сила. Този път беше първия вариант (добре де, не умирах, но болката беше адска и по-силна от последния път като ходих когато просто ми извадиха зъба).

Та отидох си аз на зъболекар, докторката погледна, пусна за малко бормашината, разчовърка и каза - пулпит! Виждали му се коренчетата... Тогава не знаех за какво иде реч, пробва се да ме човърка още, ама много болеше и ми сложи неква гадост (арсен) и ме пусна да си ходя.

В последствие проверих за какво става дума. Пулпит е крайна форма на кариес когато гадното копеле ти е разбило емайла на зъба и е стигнал до вътрешностите - нерви, кръвоносни съдове. И именно защото е стигнал нервите боли като за световно. Арсенът се слага, за да ти умъртви нервите в зъба и после ги вадят. На следващия ден ходих именно за да ми извадят нервите. Ето една картинка как изглежда процедурата:

Общо взето ти вкарват едно въртящо се и ти изтръгват де що има. На мен ми пръснаха венците от упойки и пак болеше яко. Зъболекарката каза, че по-голям нерв отдавна не е виждала. И понеже ме боли, а и видя колко много ме е страх от тия машинки ме прати да си ходя, а следващата процедура остави за следващата сряда. Тогава ще ми слагат неква паста, нещо такова:

И накрая разбира се ще турне една пломбичка.

Вече разбира се не ме боли зъбът (само венците от иглите) и главата не ме цепи толкова много. Каква е поуката? Ходете на зъболекар! Някои поуки обаче не вършат работа. Аз със сигурност няма да отида превантивно на зъболекар, само ако ще се мре...

Картинки: Ralev-dental.com

Работна депресия

Моля ви никога не слушайте песента по-долу повече от два пъти докато сте на работа.



Почваш да се чудиш, защо, мамка му, ти остават още цели три часа до края, защо Левски падна от БАТЕ, защо ни спряха фондовете, кога бензинът ще падне под 2лв., защо живеем... Отивам да пуша...

P.S. А парчето всички знаем откъде е...

Не е лесно да си блогър!

Не е лесно да си блогър. Или поне не в Мароко. След като в България цензурираха цял сайт, в Мароко направо вкарват в затвора за изказано мнение. Мохамед Еражи на 32 е бил осъден, забележете, на две!! години затвор защото си позволил да критикува краля Мохамед VI. Точната формулировка е "липса на респект към краля".

Еражи написал, че политиката на краля подтиква марокаците към мързел, защото твърде лесно се отпускали безвъзмездни еднократни помощи. За илюстрация използвал виц според, който краля се разхождал с малкия си син и дал разрешително за такси на мъж, който просто му изпял една песен.

През февруари, отново в Мароко осъдиха друг младеж на три години защото създал изкуствен профил във Facebook, на принц Мулай Рашид. Все пак той бил помолван малко по-късно от щедрия крал.

От тези две случки произлизат две неща - арабите са си араби и не можеш просто така да говориш срещу суверена. И другото е, че явно в Мароко възприемат блогърите като равни на журналистите след като им се отделя толкова голямо внимание и всяка казана дума се следи внимателно, съответно можеш да отидеш в дрънголника.

И тук се питам, дали мен ще ме осъдят, ако кажа, че примерно българиският премиер е пълен ....к?

В България винаги е интересно

Вчера в Шоуто на Слави гост беше някакъв пенсиониран английски учител, женен за българка и избрал да живее в България. Такива ги има много. Това, което ми направи впечатление беше отговорът му на въпроса защо е предпочел да живее в България, след като е работил и в други страни като Норвегия и Португалия. Освен една от очевидните причини - жена му той каза и друго: "Защото в България винаги е интересно. Всеки път когато идвам има нещо ново." Разбира се в отговора имаше и скрит контекст - нова простотия. И той си ги изброи - ново правителство, нови мутри. Дори пише книги за това човекът.

Досега винаги съм се чудил защо все още стоя в тази страна. Доводите ми са били обичайните - родно място, природа, роднини, приятели. Но пък този англичанин ме накара да се замисля. Ами, че наистина тук винаги е интересно. Достатъчно е да отвориш два вестника сутрин и купонът започва - мутри, убийства, дрога, трафик на жени, вот на недоверие, катастрофи, удавници, педофили, бюрокрация, допинг, евротурнири и т.н. Много се извинявам, ама перфектно подредената Норвегия не може да ми ги предложи тези неща. Да, кофти е, отвратително е, идва ти да си хванеш шапката и да последваш милионите ни сънародници по чужбината. Само, че подреденият живот в Норвегия или Португалия е трудно постижим за един български пришълец, пък и дори да го постигнеш се сблъскваш с друг проблем - скуката.

Затова аз избирам да остана тук и да си живея в гореописаният купон от вестниците. Пък и все някога ще ги стигнем. Ще питам пра-пра-пра внуците си когато това стане...

Бесен клиент!

Днес във фирмата, в която работя (не е българска) се получи едно доста интересно клиентско писмо. Ето какво гласи то:

"Господа,

Моля прочетете добре това писмо, шайка глупаци, това е вторият път когато ви пиша, за да анулирам абонамента си във вашата лайняна фирма. Не искам повече да бъда клиент на тази курвенска компания, ясно ли е?

Имате интерес да ми възстановите линията (бел.прев. телефонната), в противен случай ще дойда до... и ще ви накарам да си изядете фактурата.

Ще ви платя колкото ви дължа и един съвет - ако искате да си прекарате добре ваканцията, прекратете веднага този договор иначе ще счупя главите на всички ви!

P.S. Това в никакъв случай не е заплаха, а само съобщение.

Благодаря за съдействието и приемете най-искрените ми поздрави!"

Това, което най-много ми допадна е послеписа където човека се застрахова, че той никого не заплашва :).

Да уволним ли фермера?

Напоследък една от най-разискваните теми е протестът на млекопроизводителите. Достатъчно се дъвка по темата справедлив или не е този протест, правителството ли искат да свалят в крайна сметка и т.н. Мисълта ми тук е друга. По разни места чувам призиви едва ли не да закрием селското стопанство, че видите ли от него полза няма и, че с развиването на други сектори като туризъм и тежка промишленост например можело да издържаме държавата.

Да, но можем ли да нахраним държавата? Не, не можем. А селското стопанство в сегашния си вид храни ли държавата? Не, не я храни. Само й сервира предястието. Основното идва от другаде. Подразних се от един коментар на статията на Longanlon за "краварския" протест, че селското стопанство го имало само в "банановите" републики. Т.е. там по Африка, Латинска Америка и прочее. Само, че най-развитите селскостопански страни в света са и най-развитите страни въобще - САЩ, ЕС, Япония и някои от бързо развиващите се като Китай, Япония, Индия, Бразилия и др. Аз не виждам нищо "бананово" в САЩ или пък в Япония.

Основната разлика идва от това, че там имат селско стопанство, а тук си имаме земеделие. За да почнат фермерите да изкарват пари трябва да се научат да рискуват и да вкарат пари в производството си. Без значение как ще се сдобият с тях, кредит, ипотека или широко коментираните субсидии. Трябва и да разберат, че когато кандидатстват за субсидии по САПАРД, ЕС му ги дава, за да има твърд под краката на прасето и четири здрави стени, които да го пазят от вятъра, а не за да си купи още 20 малки прасенца, които да се въргалят в кочината.

Само с яки инвестиции българския фермер може да конкурира продукцията на западния, която се внася на горе-долу същата цена (или малко по-висока), но с много по-добро качество. Ако успее в тази конкуренция, то в даден момент може и да излезе на печалба, която пък също би трябвало да инвестира както е във всеки един нормален бизнес.

Тук въпросът не е до субсидиите, а до мислене. България има нужда от земеделието си (тези, които смятат обратното нека да си направят шопска салата от български и турски домати и да ми кажат дали има разлика). Само, че то трябва да се превърне в селско стопанство. Фермерите трябва да разберат, че те не са нещо повече от другите отрасли и икономическите закони важат и за тях. И, че внедряването на технологии е особено важно, за да избегнем превръщането ни в "бананова република".

В крайна сметка трябва ли да уволним фермера? Не! Трябва ли фермера да промени мисленето си и начина си на работа? Определено!