Едно геройство

По това време на годината спортния и най-вече футболен календар е доста постен откъм привличащи вниманието събития. Безконечните трансферни слухове (като тези за Валери Божинов) не влизат в този списък. Все пак говорим за календар. Наскоро обаче завърши един турнир, чието развитие ми направи особено впечатление. Става въпрос за Купата на Азия, която като че ли остана в сянката на Копа Америка.

Този турнир беше спечелен по най-сензационен начин от отбора на Ирак. Да същата тази държава, която е полуразрушена и където се гърмят по цял ден сякаш това е национален спорт. Отбора на бразилския треньор Жорван Виейра отстрани на полу-финала отбора на Южна Корея ( да онези, които на световното през 2002г. отстраниха Испания и Италия и взеха медали), а на финала победиха Саудитска Арабия с гол на капитана Йунис Махмуд. Аз лично никога не съм чувал за футболист с такова име, пък камо ли капитан на национален отбор. Това обаче не попречи на него и на съотборниците им да направят едно наистина невероятно геройство.

Има две основни причини за този феноменален успех. На първо място това е треньора Жорван Виейра. Бразилецът пое националния отбор на Ирак през месец май тази година и за кратко време показа, защо неговата страна е петкратен световен шампион. Самото класиране на Ирак за финалите на Купата на Азия е сериозно постижение. Само че Виейра не само закара отбора на финалите в Индонезия, ами и спечели финала в Джакарта. Способността да обединиш един отбор съставен от футболисти от различни етнически групи е достойна за уважение. Съвсем в реда на нещата, след края на турнира Виейра напусна поста си на върха и се върна на бразилските плажове.

Другата основна причина за този успех е невероятния хъс и желание на тези футболист. Огромната мотивация да докажеш, че въпреки войната в тази страна може да се развива нормален спорт и да побеждаваш.

Този успех идва тъкмо навреме, за да покаже, че футбола все още не е само пари и със съответното себеотрицание, мъжество и отдаване на една кауза можеш да успееш макар и като име да си световно неизвестен.

Една мечта, втора мечта

Казват, че е хубаво човек да има мечти. Казват, че е невероятно когато мечтите ти се изпълняват. А да се повтори същата тази мечта не се случва на всеки. Е на мен ми се случи. Имах една мечта и я осъществих преди 8 години. Преди два дни тя се повтори. Мястото беше Атина, Гърция, 3-ти юли. Точно в 21:20ч. те излязоха. И взривиха всичко наоколо. Името им? Metallica! Това казва всичко. Не виждам смисъл да казвам как премина концерта. Името на групата казва всичко, а аз съм един щастлив човек. Аз обаче продължавам да мечтая, защото догодина ще има нов албум...

Накрая нека отдам заслуженото и на още едни легенди, които имах щастието да слушам в Каварна два дни по-рано. Три часа !!! як шум без почивка. Евалата! Хм, само да кажа, че говоря за Manowar :) .