Ходих на село за Коледа. Скъсах фиатката от път, събраха й се 1300 км за 4 дни. Успях да се видя с Инна, даже ходих на пиано бар, какво постижение, чак заслужава да се отбележи в блог :). Днес нямам какво да правя и цял ден вися пред компа. За Нова година пак ще се ходи към Варна. С любимата сме си наели апартамент. Уф, боли ме гърба, отивам за цигари. Aurevoirs.

Фъстъка

А ето го и другия откаченяк - Фъстъка. За тези, които не са много добре с английския, има си и превод.

Ахмед, мъртвия терорист

Напоследък направо съм луднал по Джеф Дънам, за мен най-добрия вентрилогист на света или поне най-добрия, който аз съм виждал. Специално внимания заслужава Ахмед - The Dead Terrorist. Просто уникално като идея, а като изпълнение да не говорим. Enjoy!

The Real Life

Най-добрата ми приятелка ходи наскоро в Мароко и сред снимките, които ми показа е и тази, която се вижда тук. Ето с този "инструментариум" хората ходят с километри, за да се снабдят с вода. И нека сега някой ми каже колко му е кофти животът, че Бойко не бил запълнил някоя дупка или Станишев не давал 800 лв. заплата на учителите. Най-логичното нещо е да вземем пример от тези хора, които пият вода от автомобилни гуми и.... не се оплакват, а просто продължават да се борят.

Повече от месец откакто не съм блогвал. Най-важното, което се случи оттогава са инфлацията, предизборната кампания (смех!), отпадането на Левски от Там-пере, там-не пере и падането на прожектора в залата на ФК във Варна по време на посещението на президентшата Путина в родния ми град. В личен план разбира се не бих могъл да не спомена успешния ми трети опит да си взема кормуването. В момента тече ново голямо чакане на заветния протокол да се добере до Варна и аз да се сдобия с книжка и оттам с МПС. Преди няколко дни се случи и нещо, което бях чакал доста време, ще видим дали ще е за добро.

ZOO

За втора поредна седмица ходих да гледам зверовете в зоологическата. За мое най-голямо съжаление днес е доста топло и повечето от моите котешки любимци се бяха покрили мързелите му с мързели. Все пак някои от тях са по 350-400 кг и ги разбирам :) .

Едно геройство

По това време на годината спортния и най-вече футболен календар е доста постен откъм привличащи вниманието събития. Безконечните трансферни слухове (като тези за Валери Божинов) не влизат в този списък. Все пак говорим за календар. Наскоро обаче завърши един турнир, чието развитие ми направи особено впечатление. Става въпрос за Купата на Азия, която като че ли остана в сянката на Копа Америка.

Този турнир беше спечелен по най-сензационен начин от отбора на Ирак. Да същата тази държава, която е полуразрушена и където се гърмят по цял ден сякаш това е национален спорт. Отбора на бразилския треньор Жорван Виейра отстрани на полу-финала отбора на Южна Корея ( да онези, които на световното през 2002г. отстраниха Испания и Италия и взеха медали), а на финала победиха Саудитска Арабия с гол на капитана Йунис Махмуд. Аз лично никога не съм чувал за футболист с такова име, пък камо ли капитан на национален отбор. Това обаче не попречи на него и на съотборниците им да направят едно наистина невероятно геройство.

Има две основни причини за този феноменален успех. На първо място това е треньора Жорван Виейра. Бразилецът пое националния отбор на Ирак през месец май тази година и за кратко време показа, защо неговата страна е петкратен световен шампион. Самото класиране на Ирак за финалите на Купата на Азия е сериозно постижение. Само че Виейра не само закара отбора на финалите в Индонезия, ами и спечели финала в Джакарта. Способността да обединиш един отбор съставен от футболисти от различни етнически групи е достойна за уважение. Съвсем в реда на нещата, след края на турнира Виейра напусна поста си на върха и се върна на бразилските плажове.

Другата основна причина за този успех е невероятния хъс и желание на тези футболист. Огромната мотивация да докажеш, че въпреки войната в тази страна може да се развива нормален спорт и да побеждаваш.

Този успех идва тъкмо навреме, за да покаже, че футбола все още не е само пари и със съответното себеотрицание, мъжество и отдаване на една кауза можеш да успееш макар и като име да си световно неизвестен.

Една мечта, втора мечта

Казват, че е хубаво човек да има мечти. Казват, че е невероятно когато мечтите ти се изпълняват. А да се повтори същата тази мечта не се случва на всеки. Е на мен ми се случи. Имах една мечта и я осъществих преди 8 години. Преди два дни тя се повтори. Мястото беше Атина, Гърция, 3-ти юли. Точно в 21:20ч. те излязоха. И взривиха всичко наоколо. Името им? Metallica! Това казва всичко. Не виждам смисъл да казвам как премина концерта. Името на групата казва всичко, а аз съм един щастлив човек. Аз обаче продължавам да мечтая, защото догодина ще има нов албум...

Накрая нека отдам заслуженото и на още едни легенди, които имах щастието да слушам в Каварна два дни по-рано. Три часа !!! як шум без почивка. Евалата! Хм, само да кажа, че говоря за Manowar :) .

Тръгваме

Тази вечер се тръгва. По пътя на тенекията. Предстоят има-няма 4000км с влак и кола. Но пък си струва. Тази събота ще зяпаме официално признатата за най-шумна група в света - Manowar. Лекичка разходка до Каварна. Ще има половин ден време да видя нашите, че ако още малко се замотам вече няма да искат да ме погледнат :) . След концерта тръгваме обратно за София и оттам директно опрашваме за Гърция където на 03.07 е голямото събитие - Металика. Ще се разбием от път, ама определено си струва, пък и в Гърция не съм ходил все още. Дано само малкия проблем с билетите да се разреши, щото иначе ще има масови убийства.

Еми до след една седмица, аз отивам да се размазвам.

Мали, не съм писал от повече от месец. Да вземем да блогнем. Така като гледам последните си постове трябва да кажа, че не всез испита по кормуване. Минах на червено. Баси издънката, направо срам. И това накрая на изпита след като бях изпълнил всякакви възможни препятствия и задачки. Направо да се гръмне човек, ама майната му. Сега пак ще се чака с векове.

За тоя месец успях да отида на два концерта. Първо на Джордж Майкъл. Въпреки, че мястото ми определено не е на такъв концерт, не мога да не призная, че класата си е класа. Първо сцената си беше сцена, само огромната видеостена струвала 3!!! милиона евра. Разбира се, имаше и още 4 други видеостени. Музикантите си бяха музиканти бек-вокалите бяха невероятни, а какво да кажем за Джордж - човека просто е добър. Всички песни, които чух все едно бяха на плейбек, един фалшив тон не изпя тоя човек. Ама айде стига съм го хвалил, че все пак другия концерт е в моята част.

Разбира се става въпрос за Iron Maidon. Както прочетих някъде из пресата - човек трябва да мечтае, а онази вечер мечтите станаха с една по-малко. Концерта беше страхотен, но аз лично очаквах малко повече. Примерно свириха 1ч.30мин. без почивка и това беше. Звука също не беше достатъчно силен и на моменти Брус не се чуваше от публиката. Поне на моето място на терена беше така. Може би тези, които са били на по-централно място са ччували по-качествен звук. За блъсканицата на влизане и излизане също няма какво да говорим, който е ходил на такива концерти знае за какво иде реч. Но както и да е събитието беше страхотна подготовка за концерта, който наистина очаквам да ме разбие (при това за втори път), а именно този на Металика в Атина на 03.07.

Гаден ден

Да, днес определено беше кофти ден. Сутринта се събудих с главоболие. След това някакъв французин ме опука на табла, неговата мама, а съм сигурен, че ако играя с него още 20 пъти ще го бия 25. Както и да е той ми взе паричките и се пръждоса. След това Левски не можа да бие в Пловдив и отложихме празненствата с няколко кръга. Вечерта ходих на боулинга в Щутгарт и играх билярд. Там загубих нещо изключително важно за мен, може би най-важното нещо за мен в момента (няма нищо общо с билярда). Винаги обаче ще се надявам да не съм го загубил завинаги, защото няма да си го простя. Ако нещото се върне някой ден ще бъда безкрайно щастлив. Е и утре е ден......

Кормуване

Вчера.По обяд. По телефона. Обадиха се> Невероятно! Страхотно! Ще ходя на изпит. По кормуване. Няма значение, че е чак на 21.05. Важното е, че се добрах най-после. А ако го взема вече наистина няма да е за вярване. Смятам да си приготвя 200 кинта да си имам, че кой знае може и да ми потрябват. Ако някога взема книжка се замислям дали да не го опразнувам, все пак чакам този момент от има-няма 8 години. Но нека не говорим за купони преди повода за тях да се е случил. Сега остава да ми стискате палци...., а може и средни, показалци, безименни и кутрета, а който има по шест нека и тях да стиска :) .

Вчера за първи път от близо година ходих да играя футбол, както се казва еба ми се маа. Бях си казал, че няма да пазя, но тичането ми дойде малко в повече.Направих един плонж, само че бях забравил, че играем на асфалт, а аз не съм по вратарски екип и ръкавици, а по къси гащи. В резултат на плонжа сега имам ожулено коляно и раздрана китка. Освен това като се прибрах цял ден след това главата ми щеше да се пръсне, сякаш 50 мангала ме бяха налагали три дни. Следващата събота се надявам да е по-добре, ако ли не се пенсионирам....

Сайт

Появи се :). Вече си имам собствен сайт, засега на твърде, твърде аматьорско ниво, чак ме е срам, но все пак е някакво начало. Всеки, който се интересува как Не трябва да изглежда един сайт може да посети www.svuio.com. Enjoy! :)

Разбих ги, страшен съм, 0 грешки. Да си призная аз лично съм най-изненадан от този резултат, бях сигурен, че ще направя поне 2-3, ама хич не се оплаквам..... :) Сега започва новото чакане - практическия изпит, после БЧК, медицинско, книжка, кола, регистрация, бах мааму......

Вече не чакам, датата дойде - 21-ви, сега остана на взема шибания изпит, но толкова много ме мързи да решавам листовки, че чак се гърча от болки. Но нейсе ше я видим дали ше го бъде или не........

Все още чакам........

No title

Разгеле! Кормуването най-накрая свърши, но сега започва ново чакане. То изпит на теория, на практика, ебало си ма'ааа. Хем като взема книжка ще е достатъчно топло да ми прегрява по-бързо колата. Освен това трябва да се ходи в университета да хвана (евентуално) последния влак за завършване. Допреди малко гледах идиотите в Мюзик Айдъл, леле, колко мъка и на този свят, но пък се посмях от сърце. Сега слушам неква странна група на име Down Factor и ми продъни мозъка, но пък няма лошо :). Да живее жицата. В тази връзка се очертава да видя Мейдън и Металика на живо в разстояние само на месец, светът понякога е справедлив :) . Не смятах, че ще видя отново Джеймс, Ларс и Кърк на сцена и аз да съм там, но ето, че се случи (Трухильо не съм те забравил просто теб ще те гледам за пръв път) . Ми аз да си пускам хокея.....

Car

Днес понеже е петък и имам малко повече време за странична дейност се порових из мрежата, прочетох това-онова и мисля, че си избрах кола - Фиат Браво. Дефектите, които дава са поносими и ако имам късмет автомобил от 97-ма ще ме изкара достатъчно дълго време. В момента съм пуснал тема във форума на Фиат в БГ за съвет какво точно да си купя. Засега никой не ме е посъветвал да се откажа :) . Разбира тази покупка няма да се случи преди да се сдобия с така бленуваната от мен книжка......

Завръщане

Ето, че дойде време да сложа втория си коментар в моето дневниче. Проблема е, че мина достатъчно много време от първия такъв и не помня много-много какво ми се е случило през това време. В крайна сметка има едно фундаментално събитие, купих си нов стол , но още ме боли сърцето от сумата, която дадох за него. В крайна сметка обаче столчето е супер удобно, вече не ме боли толкова много кръста и отново се чувствам млад :).

Моята любов ми подари някакво двд на Металика отпреди няколко години все още не знам какво има на него. Интересното е, че на обложката пишеше, че диска е "тотално нелицензирам и издаден без разрешението на Металика" в съвсем официален тон. Диска все пак е оригинален и си струва 17 евро.

Шофьорския курс върви бавно, но славно, най-накрая успях да си подам молба за явяване на изпит, кога ще е това обаче.....

ТАзи вечер има Шампионска лига след няколкомесечно прекъсване, което означава, че денят ми е напълно зает до към 3ч., все още не съм решил кой точно мач да гледам, щото по бтв-то ще дават Реал - Байерн и въпреки че съм фен на Реал нещо не ме кефят напоследък и смятам да превключа на любимия си Милан, които излизат срещу Селтик на Хемпдън парк. Надявам се в нет-а да го има някъде с английски коментар, щото корейчетата нещо са много нервни и крещенето им на странния им език ми идва малко в повече.

Айде стига толкоз, че ми омръзна да щракам по тия копчета.

The beginning

Брей ето ме и мен, с мое дневниче. То било много яко. Вместо да се мъчи човек с някакъв дебел тефтер може да си цъка в джунглата. Понеже открих тази екстра съвсем случайно ( а и съм на няколко чаши вино) нямам никаква идея какво да напиша. Предполагам трябва да е нещо умно, което да привлече хорските очи да го прочетат и осмислят, но за съжаление това просто няма как да се получи в този момент. Отново е понеделник и след има-няма 10 часа пак ще трябва да се бачка и да се обяснявам с някакви гениални белгийски потребители и и невероятните им машини наречени модеми. Вчера ми се случи нещо доста интересно, но ще си го запазя за себе си, ако на някой все пак му се иска нека да попита какво, а аз може и да му кажа. Може би сега това трябва да го преведа и на английски, за да могат да го прочетат повече хора. От друга страна обаче за какво им е на някакви непознати да тормозят мозъците си с този напълно безсмислен текст. Май нямам желание да казвам каквото и да е повече от това, защото ми се пуши, а и виното ми казва, че няма смисъл да напрягам повече сивото си вещество за тази вечер....