Шампионска лига - жребий

Нечовешки жребий просто!!!!

Преместване

Свърши се. След общо 300 навъртени километра из София успяхме да се преместим в новата квартира. Сега остава да се донаредим и свикнем с новия квартал. Аз поне проблеми няма да имам понеже от 5 години работя на 500м от блока и съм свикнал. Всичко ме боли, все едно съм мъкнал щайги с картофи.

Тъпото е, че след месец вече няма да работя в същата фирма, понеже й местят дейността (с която се занимавах) в друга държава и не е много ясно дали пак няма да се наложи да се гърча в задръстванията. Та сега си търся нова работа, че нещо предложението на настоящия ми работодател не ме кефи....

Малко тишина моля!

Аз ли съм се объркал или събота все още се води почивен ден? Това май не е известно на новонанасящите се комшии, които бяха решили, че къртенето, копаенето, рутенето и тем подобни на стени в 8 сутринта в събота не е много желателно. Толкова ли много искам след като съм бачкал цяла седмица като луд да си поспя поне в събота чааааак до 9ч.? Да правят каквото искат през седмицата когато няма никой в блока,а ама в събота?! Ако и утре пак го чуя това Hilti или каквото е там може и да има убийство... Обмислям давене с капки вода.

Да ви таковам здравеопазването

Аве питам се аз, нечие здраве бизнес ли е?

Приятелката ми отива в Студентска поликлиника на преглед поради проблеми с развалена храна. Отива при личната си лекарка 45мин. преди края на "работното й време". Въпросната докторка обаче тъкмо си тръгвала!? и отказва да я прегледа и съответно да й издаде болничен. Вървейки из коридора подхвърля на приятелката ми името на някакво лекарство против повръщане без дори да я е прегледала и й казва да отсъства от работа колкото прецени и да дойде утре пак. WTF? Ами, ако случайно проблемът е по-сериозен и се появят усложнения? Тогава какво правим? Кълбета може би. Или пък една хубава жалбичка.

Казвам аз на приятелката си да отиде при някой друг лекар от същата поликлиника, поне да я прегледат. И тя отива при други двама, които отказват да я прегледат защото си имала личен лекар. Този лекар обаче явно бърза за някъде, примерно да си купи баничка и боза. И понеже смотаните му колеги показват пишман колегиалност отказват дори да прегледат приятелката ми, дори и срещу заплащане. И пак питам аз, wtf? Ами, ако проблемът е сериозен? Човек се опитва да им спазва процедурите и пак остава прецакан.

Друга случка в същата поликлиника. Имам мач аз с отбора на УНСС по футбол и след ритник в лицето се оказвам със счупен нос и хематом. Отивам аз, целия шуртящ от кръв и там ми се заявява, че няма кой да ме погледне щото нямало дежурен и да се оправям. Няма дори кой да ми даде една марличка или памуче да си попивам кръвчицата. По някакво чудо едно таксисе съгласи да ме откара до Пирогов където си свършиха работата.

Значи ли, че щом е "Студенстска поликлиника" студентите не заслужават и елементарно болнично обслужване, което им се полага по закон? Да не говорим, че приятелката ми отдавна не е студент. А онези там с престилките нали уж са чували за Хипократ и там некви клетви? Най-малкото като си казал, че работиш до 13:30 не изхвърляш пациент в 12:45! После да не ми говорят, че парите им били малко. На такива доктори като споменатите по-малко са им МНОГО! Предлагам техните заплати да се прехвърлят изцяло към колегите им професионалисти от Пирогов ( другите болници където си вършат работата), а на тях да им се оставят по един лев за боза и баничка веднъж седмично.

Как да си направим Backup на блог в Blogger

На никой не би му било приятно, ако блогът му по някаква причина се изпари от Blogger и целият му труд отиде по дяволите. Както за всяко нещо и при блогването не е лошо да се поддържа от време на време някакъв backup, който да ни застрахова при такива ситуации. Понеже ползвам Blogger платформата ще спомена как да си направим backup на блогове от типа имеблог.blogspot.com, а и нямам представа как става при конкуренцията. Доколкото знам в Wordpress си има такава опция.

Доскоро беше малко трудно да си направиш backup на блога, ако използваш Blogger платформата. Blogger не предлагаха такава опция. Единствения начин, за който аз се сещам е да си експортнеш цялата хранилка в .xml файл като изкарването на всички постове е лесно. Отвяряш http://имеблог.blogspot.com/feeds/posts/default?max-results=1000 като цифрата накрая варира от броя на постовете в блога. Имаше обаче два (поне) малки проблема - при големи блогове, примерно над 2000 поста, чудото умира, освен това разните му там картинки, ако имаш такива, отиват на кино.

Най-накрая обаче забелязах, че от Blogger предлагат решение на проблема. Единственото, което трябва да се направи да си влезеш с акаунта в http://draft.blogger.com/. Това е нова услуга, чрез която можеш да бърникаш и тормозиш блога си по всякакъв начин, да тестваш и чак тогава да запазиш промените, т.е. нещо като тест страница. След като сме влезли цъкаме на "Settings"-"Basic". Тук имаме няколко опции, които в стандартното меню ги няма - намират се в Blog Tools. Цъкаме "Export" и сме готови. Запазваме си .xml файла на харда и пей сърце.








Хубавото е, че тук се запазва целостта на постовете - допълнителен код, картинки и т.н..

Възможен е разбира се и обратния процес - да импортнем блог като след това дори ни се предоставя възможност да си изберем кои постове искаме да качим или не.

Аз съм много доволен от това решение, вече не ме е страх, ако от Google решат нещо, че не ги кефя и ми затрият нещо или пък нещо се счупи при тях.

Алкохолна мъка

За всички, които знаят френски, моля цък.

Пулпит

През последните десетина дни ме мъчеше чудовищна болка в един зъб. Всеки ден гълтах минимум по четири аналгина, но и това не помагаше много. Тези, които ме познават добре знаят, че при зъболекар отивам само, ако ще се мре или на сила. Този път беше първия вариант (добре де, не умирах, но болката беше адска и по-силна от последния път като ходих когато просто ми извадиха зъба).

Та отидох си аз на зъболекар, докторката погледна, пусна за малко бормашината, разчовърка и каза - пулпит! Виждали му се коренчетата... Тогава не знаех за какво иде реч, пробва се да ме човърка още, ама много болеше и ми сложи неква гадост (арсен) и ме пусна да си ходя.

В последствие проверих за какво става дума. Пулпит е крайна форма на кариес когато гадното копеле ти е разбило емайла на зъба и е стигнал до вътрешностите - нерви, кръвоносни съдове. И именно защото е стигнал нервите боли като за световно. Арсенът се слага, за да ти умъртви нервите в зъба и после ги вадят. На следващия ден ходих именно за да ми извадят нервите. Ето една картинка как изглежда процедурата:

Общо взето ти вкарват едно въртящо се и ти изтръгват де що има. На мен ми пръснаха венците от упойки и пак болеше яко. Зъболекарката каза, че по-голям нерв отдавна не е виждала. И понеже ме боли, а и видя колко много ме е страх от тия машинки ме прати да си ходя, а следващата процедура остави за следващата сряда. Тогава ще ми слагат неква паста, нещо такова:

И накрая разбира се ще турне една пломбичка.

Вече разбира се не ме боли зъбът (само венците от иглите) и главата не ме цепи толкова много. Каква е поуката? Ходете на зъболекар! Някои поуки обаче не вършат работа. Аз със сигурност няма да отида превантивно на зъболекар, само ако ще се мре...

Картинки: Ralev-dental.com

Работна депресия

Моля ви никога не слушайте песента по-долу повече от два пъти докато сте на работа.



Почваш да се чудиш, защо, мамка му, ти остават още цели три часа до края, защо Левски падна от БАТЕ, защо ни спряха фондовете, кога бензинът ще падне под 2лв., защо живеем... Отивам да пуша...

P.S. А парчето всички знаем откъде е...

Не е лесно да си блогър!

Не е лесно да си блогър. Или поне не в Мароко. След като в България цензурираха цял сайт, в Мароко направо вкарват в затвора за изказано мнение. Мохамед Еражи на 32 е бил осъден, забележете, на две!! години затвор защото си позволил да критикува краля Мохамед VI. Точната формулировка е "липса на респект към краля".

Еражи написал, че политиката на краля подтиква марокаците към мързел, защото твърде лесно се отпускали безвъзмездни еднократни помощи. За илюстрация използвал виц според, който краля се разхождал с малкия си син и дал разрешително за такси на мъж, който просто му изпял една песен.

През февруари, отново в Мароко осъдиха друг младеж на три години защото създал изкуствен профил във Facebook, на принц Мулай Рашид. Все пак той бил помолван малко по-късно от щедрия крал.

От тези две случки произлизат две неща - арабите са си араби и не можеш просто така да говориш срещу суверена. И другото е, че явно в Мароко възприемат блогърите като равни на журналистите след като им се отделя толкова голямо внимание и всяка казана дума се следи внимателно, съответно можеш да отидеш в дрънголника.

И тук се питам, дали мен ще ме осъдят, ако кажа, че примерно българиският премиер е пълен ....к?

В България винаги е интересно

Вчера в Шоуто на Слави гост беше някакъв пенсиониран английски учител, женен за българка и избрал да живее в България. Такива ги има много. Това, което ми направи впечатление беше отговорът му на въпроса защо е предпочел да живее в България, след като е работил и в други страни като Норвегия и Португалия. Освен една от очевидните причини - жена му той каза и друго: "Защото в България винаги е интересно. Всеки път когато идвам има нещо ново." Разбира се в отговора имаше и скрит контекст - нова простотия. И той си ги изброи - ново правителство, нови мутри. Дори пише книги за това човекът.

Досега винаги съм се чудил защо все още стоя в тази страна. Доводите ми са били обичайните - родно място, природа, роднини, приятели. Но пък този англичанин ме накара да се замисля. Ами, че наистина тук винаги е интересно. Достатъчно е да отвориш два вестника сутрин и купонът започва - мутри, убийства, дрога, трафик на жени, вот на недоверие, катастрофи, удавници, педофили, бюрокрация, допинг, евротурнири и т.н. Много се извинявам, ама перфектно подредената Норвегия не може да ми ги предложи тези неща. Да, кофти е, отвратително е, идва ти да си хванеш шапката и да последваш милионите ни сънародници по чужбината. Само, че подреденият живот в Норвегия или Португалия е трудно постижим за един български пришълец, пък и дори да го постигнеш се сблъскваш с друг проблем - скуката.

Затова аз избирам да остана тук и да си живея в гореописаният купон от вестниците. Пък и все някога ще ги стигнем. Ще питам пра-пра-пра внуците си когато това стане...

Бесен клиент!

Днес във фирмата, в която работя (не е българска) се получи едно доста интересно клиентско писмо. Ето какво гласи то:

"Господа,

Моля прочетете добре това писмо, шайка глупаци, това е вторият път когато ви пиша, за да анулирам абонамента си във вашата лайняна фирма. Не искам повече да бъда клиент на тази курвенска компания, ясно ли е?

Имате интерес да ми възстановите линията (бел.прев. телефонната), в противен случай ще дойда до... и ще ви накарам да си изядете фактурата.

Ще ви платя колкото ви дължа и един съвет - ако искате да си прекарате добре ваканцията, прекратете веднага този договор иначе ще счупя главите на всички ви!

P.S. Това в никакъв случай не е заплаха, а само съобщение.

Благодаря за съдействието и приемете най-искрените ми поздрави!"

Това, което най-много ми допадна е послеписа където човека се застрахова, че той никого не заплашва :).

Да уволним ли фермера?

Напоследък една от най-разискваните теми е протестът на млекопроизводителите. Достатъчно се дъвка по темата справедлив или не е този протест, правителството ли искат да свалят в крайна сметка и т.н. Мисълта ми тук е друга. По разни места чувам призиви едва ли не да закрием селското стопанство, че видите ли от него полза няма и, че с развиването на други сектори като туризъм и тежка промишленост например можело да издържаме държавата.

Да, но можем ли да нахраним държавата? Не, не можем. А селското стопанство в сегашния си вид храни ли държавата? Не, не я храни. Само й сервира предястието. Основното идва от другаде. Подразних се от един коментар на статията на Longanlon за "краварския" протест, че селското стопанство го имало само в "банановите" републики. Т.е. там по Африка, Латинска Америка и прочее. Само, че най-развитите селскостопански страни в света са и най-развитите страни въобще - САЩ, ЕС, Япония и някои от бързо развиващите се като Китай, Япония, Индия, Бразилия и др. Аз не виждам нищо "бананово" в САЩ или пък в Япония.

Основната разлика идва от това, че там имат селско стопанство, а тук си имаме земеделие. За да почнат фермерите да изкарват пари трябва да се научат да рискуват и да вкарат пари в производството си. Без значение как ще се сдобият с тях, кредит, ипотека или широко коментираните субсидии. Трябва и да разберат, че когато кандидатстват за субсидии по САПАРД, ЕС му ги дава, за да има твърд под краката на прасето и четири здрави стени, които да го пазят от вятъра, а не за да си купи още 20 малки прасенца, които да се въргалят в кочината.

Само с яки инвестиции българския фермер може да конкурира продукцията на западния, която се внася на горе-долу същата цена (или малко по-висока), но с много по-добро качество. Ако успее в тази конкуренция, то в даден момент може и да излезе на печалба, която пък също би трябвало да инвестира както е във всеки един нормален бизнес.

Тук въпросът не е до субсидиите, а до мислене. България има нужда от земеделието си (тези, които смятат обратното нека да си направят шопска салата от български и турски домати и да ми кажат дали има разлика). Само, че то трябва да се превърне в селско стопанство. Фермерите трябва да разберат, че те не са нещо повече от другите отрасли и икономическите закони важат и за тях. И, че внедряването на технологии е особено важно, за да избегнем превръщането ни в "бананова република".

В крайна сметка трябва ли да уволним фермера? Не! Трябва ли фермера да промени мисленето си и начина си на работа? Определено!

Защо така бе Горсов?

Когато преди година и малко големия спортист Максим Ставийски уби младия спортист Петър Петров и прати в нещо още по-мъчително - кома, Мануела Горсова, стана ясно, че въпросният спортист е едно голямо леке. Той заслужаваше да получи по-тежка присъда и да полежи от кумова срама поне 3 дни в дранголника, та да има време да се запита за някои неща.

Но както и да е. Тия дни гледам скритите записи на BTV на Красимир Горсов в казиното и се чудя и се мая. Изобщо не ми пука дали е набутал 0.50 ст. или 50 000лв. Все тая. Детето му е в кома и той е длъжен, повтарям ДЛЪЖЕН да праща всичко към Израел където Мануела се лекува. Няма никакво значение дали парите са негови, от дарения или ги е намерил на улицата. Тези пари трябва да са за Мануела и за никой друг. Ако трябва Горсов само ще фотосинтезира, ще пие вода от уличните чешмички, но няма правото като баща да пропилява тези средства.

Гледам го преди време при Крум Савов, беше отчаян, а самия Крум не спираше да плаче. Не оспорвам факта, че му е тежко, че е на ръба, че сигурно му идва да се хвърли от покрива на "Принсес". Но като родител (аз не съм такъв, но съм убеден, че така трябва да бъде) Горсов трябва да се стегне и да прави и невъзможното за детето си. А да си спестиш ходенето в казино определено не е невъзможно.

Природата на България: Калиакра

Използвах кратката си ваканция да посетя някои интересни места около родната ми Варна. И въпреки, че във Варна има какво да се види, останах най-впечатлен от н.Калиакра. Разбира се, това далеч не е първото ми ходене дотам, това не ми попречи да се насладя отново на невероятните гледки, които могат да се видят на това целунато от Бог място.









Самата крепост също не е за изпускане, но природата си е природа. Навремето определено са знаели къде да строят (естествено мястото е и стратегическо и е било столица на не едно и две владения, повече за историята на Калиакра тук).




















Едно от нещата, които много ме впечатлиха бяха гларусите като този пич по-долу, които се оставяха на невероятно силния вятър да ги носи във въздуха. Поради почти бурния вятър птиците просто си стояха на едно място във въздуха с разперени криле на стотина метра височина без да изминат и сантиметър разстояние.










Е какво му трябва повече на човек?

Простотия до шия!

Гледам си вчера "Отечествен фронт" на Карбовски и си мисля що за народ сме. Във въпросното предаване излъчено тази събота един отруден човечец, емигрант в Неапол казва "Аз мразя България, тя е мащеха за мен!". Сиреч тя нищо не му е дала. Аз пък задавам въпроса така "Какво е дал той и всички ние на България?"

Да, държавата България е скапана. Корупция, отвличания, убийства. ЕС ни заплашва да ни спре стотици милиони евро субсидии. Изобщо тъжна картинка. Само че в държавата България живеят българи. Държавата България се управлява от българи. Българи като мен, вас и онзи от предаването, гастарбайтер отишъл да мъкне италиански тухли за 800 евро.

През почивните дни бях във Видин. Разхождайки се из парка покрай Дунава малко преди крепостта "Баба Вида" стигам до една чудна градина от рози. Ама едни такива хубави, цъфнали, вятърът разнася ароматът им, изобщо кеф ти на душата. И какво да видя, някакви бесни български орди се шмугнали в "зелената площ" и късат ли късат. Жената от снимката си набра цял букет и изобщо не се смути от факта, че и направих няколко снимки. И защо ли да се смущава. Тук да не е е Швейцария където за подобно нещо може и в затвора да влезеш където благородно ти дават време да си помислиш защо не трябва да се късат цветята от градските градини. Такива сме си и такива ще си останем. Задачата на ЕС да ни превъзпита и вкара в правия път засега изглежда "causa perduta"...

68 неща за мен

Попаднах на едно интересно списъче от разни неща, за които се пита дали са ти се случвали, та ето и моя вариант:

1. Да почерпиш цялото заведение - тц, ще трябва да е доста малко това заведение :)
2. Да изкачиш връх – достатъчно много пъти, но ми се ще да са повече, ще наваксавм
3. Да караш Ферари пробно –ба ли го у Ферарито, тътря си с Фиатката
4. Да си бил с някой на свещи в банята – в банята (ваната) да, свещи май нямаше
5. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш – разбира се
6. Да прегърнеш дърво – дам
7. Бънджи-скок – немам намерение
8. Да посетиш Париж – да, но искам пак
9. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева – да, няколко July Morning-а
10. Да посетиш спортно събитие на огромен стадион – "Васил Левски" май влиза в категорията
11. Да спиш под открито небе – да
12. Да наблюдаваш метеоритен дъжд – найн
13. Да се напиеш със шампанско – май имаше такъв момент
14. Да избухнеш в смях в неподходящ момент – доста пъти
15. Да участваш в побой – в побой не, само в бой
16. Да се отървеш от работа без наистина да си болен - аз и болен съм на работа
17. Да поканиш непознат(а) на среща – не
18. Да участваш в битка със снежни топки – че кой не е
19. Да изживееш някоя своя тайна фантазия – да, иначе да съм се гръмнал досега

20. Да се изкрещиш силно колкото можеш – често когато цъкам Fifa
21. Да наблюдаваш слънчево затъмнение – да
22. Да биеш дузпа – в какъв смисъл?
23. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни – probably
24. Да танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа – ако се е случвало, трябва да е било доста отдавна
25. Да говориш цял ден с чужд акцент – говоря по цял ден на чужд език
26. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент – естествено
27. Да имаш два харддиска в компютъра си – не, само два компютъра
28. Да си харесваш работата във всяко отношение – няма такъв филм
29. Да се погрижиш за някой, който е пиян – да
30. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка – никога
31. Да имаш откачени приятели – нормални са ми приятелите
32. Да участваш в демонстрация – не, аз не обичам да демонстрирам
33. Да се разхождаш в полунощ на плажа – да
34. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка – не
35. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети…[книги, списания] – mission impossible
36. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така – да лешперя по цял ден да, но не само в леглото, заболява ме кръста :)
37. Да си боядисаш косата – не
38. Да се целуваш в дъжда – не помня
39. Да се влюбиш щастливо и споделено – да
40. Да целуваш някого, докато му се завие свят – да, надявам се
41. Да гушнеш някой, за да го успокоиш – рядко, аз съм темерут
42. Да се татуираш – нямам намерение
43. Да напишеш стихотворение за любимия човек – веднъж имаше жалък опит за това, но неуспешен, така че любимия човек никога не разбра
44. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш – само одушевените такива
45. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика – да
46. Да разбиеш сърцето на някой – май не
47. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо – винаги помня като слон, ако ще да съм бил в нокаут
48. Да посетиш Лас Вегас – не ме кефи, не ща да ходя
49. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра – само 6?
50. Да си имал поне две щастливи връзки в живота – последната ми е наистина щастлива и ще се радвам да остане последна
51. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години – ако не съм го направил когато е трябвало, значи няма смисъл
52. Да се ожениш – not yet
53. Да си купиш къща – тц
54. Да основеш собствена фирма – не
55. Да запишеш собствена музика – е не съм я записвал
56. Да говориш повече от един език гладко – да
57. Да напишеш писмо до правителството – не
58. Да дариш кръв – не
59. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат – да
60. Да напишеш статия за важен вестник – е във важен не съм
61. Да стреляш с оръжие – 1-2 пъти
62. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно – да
63. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша – не
64. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина – не
65. Да осъзнаеш, че живееш в собствената си мечта – wtf?
66. Да продадеш собствено произведение на изкуството – аз и изкуство, смех!
67. Да бъдеш DJ – аматьорски
68. Да те арестуват – размина ми се веднъж на косъм

Абе що за пресечен терен е тва!?

Наскоро изразих възмущение и огорчение от състоянието на магистралата между Шумен и Варна. Сега искам да оттегля думите си или поне да смекча тона, защото желая да пренасоча целия си гняв към един друг "първокласен" път, а именно този между Разград и Търговище.

Прибирайки се от Калиакра Рок Фест където си изкарах невероятно, поради изцяло моя грешка не завих наляво на отсечката за Търговище, ами си продължих направо. Усетих се чак когато видях табелата "Разградска област". Това ми увеличи доста пътя, освен това вместо да обърна, аз реших да стигна до Разград и оттам надолу към Търговище. Голяма грешка!

Това така нар. свързващо звено между два сравнително големи български града е истински гробокопач за автомобилното окачване, ако ще да имаш и Land Rover. Най-якото е когато някакъв ТИР ти се лепне на гърба и започва да те притиска, щото караш много бавно. Да, ама на него не му пука за служебното си возило. Докато на мен определено ми пука дали ще дам 200 кинта за амортисьори (пак). За любителите на пресечена местност - там е мястото. Препятствия дал Господ. Дупки, ями, липса на асфалт, всичко е налице. Най-интересното е, че точно на най-отвратителното място се минава през китното българско селище с най-подходящото име на света Трапище....

Всичко ли е ясно?

Наскоро четох в една книжка за еднояйчните близнаци. Та беше демонстрирано с множество примери как като малки са били разделяни по различни причини, съответно не са знаели един за друг в продължение на много години. В един момент по някакво стечение на обстоятелствата се срещат и в последствие установяват, че едва ли не животът им е бил еднакъв. Имат едни и същи навици, кръстили са си децата по еднакъв начин, (примерно Джон), сключили са брак в една и съща година, работили са една и съща работа и т.н.

Една от теориите как това е възможно е телепатията, т.е. единия предава на другия по някакъв необясним и несъзнателен начин мислите и чувствата си.

Другото обяснение е, че това просто е кодирано в еднаквото ДНК на сцепената яйцеклетка още докато това е станало в утробата на майката. Разбира се, говорим само за еднояйчните близнаци. Т.е. това е една клетка, която се е разделила на две идеално еднакви части. Оттам и ДНК-то е еднакво, оттам и геномът и т.н.

От личен опит знам, че тези неща за близнаците описани по-горе никак не са преувеличени. Само, че тук не става въпрос за това. Идеята ми е, че ако вземем примерно втората версия за вярна, как така в ДНК-то ще е програмирано това в коя година някой ще се омъжи. Или пък как ще си кръстиш детето, или изобщо че ще имаш дете. Примерите с близнаците бяха точно за демонстрация на този меко казано странен феномен.

Излиза, че едва ли не още като се пръкнеш на този свят и е ясно какво ще ти се случи до най-малката подробност. И тук възниква въпроса това ли е съдбата? Има ли я изобщо? Излиза, че да. Аз по принцип съм скептичен към подобни неща. Какво означава съдбата? Едно от обясненията на тази дума е, че това е някаква висша сила, която ти предопределя живота. В какво обаче се състои тази сила? Можеш ли да я пипнеш/видиш? Едва ли. Пък и не ми харесва да я има. Самата идея, че всичко е ясно още преди да си се появил ме ужасява. Има обаче капчица надежда в цялата тази история и тя е че никой не си знае съдбата. Или ако има такъв аз не съм чувал за него.

Аз лично определено не искам да знам какво ме очаква. Така би се изгубила тръпката едва ли не от живота. Така че поне докато някой не ми докаже/демонстрира тази “сила” аз оставам с убеждението, че такава няма. Или поне така ми се иска...

Магистрала? Айде моля ви се!

Този week-end имах пътуване до Каварна за концерта на Apocalyptica. Как мина той съм описал където трябва. Тук искам да изляза с едно предложение. Част от магистралата след Шумен, някъде около 20-30 км трябва веднага да се прекатегоризира, примерно на второкласен междуградски път или нещо от сорта. Щото ако това е магистрала, аз съм крал на Нова Гвинея. Ами че то е толкова кърпено, кърпено, че прилича на рокличката на малката кибритопродавачка. Ако се движиш с повече от 90км/ч. (което си е нормално за движение по магистрала), можеш спокойно да останеш без пломби, а може да хванеш и херния. От няколкото пропадания колата така се разтресе, че два пъти ми изхвръкна касетофона. Ебаси майката! Така, че този участък от магистралата си е чиста "магистрала". Все пак има светлина в тунела, на някои места където просто е смъртоносно да се движиш като по магистрала, са сложили предупредителни знаци да намалиш до, забележете 70км/ч., понеже има опасност да се паркираш извън пътя в следствие на свободно летене засилен от някоя лееекичка неравност. Преди и тези знаци ги нямаше.

Аз не искам да оправят този участък, защото знам, че е скъпо. Искам обаче да разкарат по най-бързия начин указателните табели, че се движиш по магистрален път и да се сложат ограничения от 90км/ч. Peace!

12 минути

Дам, 12 минути има до края на работния ден. И смятам да не работя повече. Преди малко се сетих, че мога да си присвоя парчето на Slayer - Verbal Abuse като работен химн, хората от съпорта знаят най-добре защо :). В тяхна чест смятам в оставащото работно време да не следя за аболютно нищо повече дали работи и няма да ги spam-я повече. Отивам да се дрогирам с лекарства, че тоя грип ще ме съсипе....

Горчиво!

Днес се върнах от Благоевград където вчера бях на свабата на моя добър приятел и колега Стефчо. Разбира се, първото, което трябва да кажа е честито и горчиво! Естествено очаквам да бъда поканен и на Златната им сватба да си мерим бастуните :).

Сватбата беше страхотна. Като за начало започна се късно следобед, чудесен избор на време. Нямаше го досадното висене в църква. Булката Елена изглеждаше чудесно, страхотна прическа между другото. Никога не бях виждал младоженеца толкова щастлив, но това си е нормално, дано не му е за последно.

Празничната вечеря беше хубава. Музиката варираше от типично сватбарска, до нетипично приемлива от тенекиеният ми мозък. Владиков не предполагах, че си толкова сръчен:). Тук е мястото да спомена и НЕВЕРОЯТНИЯТ факт, че освен няколкото блуса, жената успя да ме накара да танцувам (извинявам се, това не е подходяща дума, поклащам звучи по-добре) на песен с такт по-малък от 1/2, в случая Baila на Zuccero и то без да съм близнал и капка алкохол. Кой би повярвал?!

Имаше и изненади за неженените двойки, в които взехме участие и ние с жената. След провала в скоростното ядене на сватбената торта и улова на булчинския жартиер, момента за мятането на сватбения букет. И сякаш нарочно той се озова в ръцете на...., ха познайте на чия приятелка :)).

Към чистак-бърсак новото семейство Владикови - ще се видим на сватбата! И пак към тях - да сте ми живи и здрави и щастливи поне наполовина колкото бяхте вчера!

С уважение към Croyt

Днес си припомних един човек за когото не бях се сещал отдавна - Croyt. Не го познавам, нямам представа що за тип е.Класиката обаче си е класика и реших да я увековеча тук. Евалата пич, надявам се никога да не стана като теб :). Ето за какво става въпрос:

Ергенско парти

Вчера, по-точно снощи ходих на ергенско парти. Разбира се събитието бе отбелязано в стриптийз бар - Velvet. Понеже София се е изнесла по селата, Турция и Гърция, мястото беше почти празно, но пък на мен така ми харесва повече. Единствения проблем разбира се беше, че като няма хора и момичетата не си дават много зор, щото няма кой да пъха допълнителни банкноти в прашките. Все пак не мога да не отбележа, че имаше някои доста добри попълнения и с удоволствие ще посетя мястото отново.

Поздрави за човека от компанията, който при наличието на десет голи момичета наоколо успя да ми зададе безумен въпрос защо не му работело DC ++, а дори не беше обърнал и първото мартини. Виж, ако беше питал след четвъртото и след моята водка, тогава бих отговорил по-подробно (но в никакъв случай правилно) :).

Скръбна вест

Току-що говорих с нашите и те ме сюрпризираха неприятно с вестта, че е починал Ригс, предишната ми котка, която те гледаха след като се преместих в София. Беше верен приятел докато го гледах аз и никога не ме забрави през всичките, тези години когато не бях негов стопанин. Мир на праха му!

Днес KAMELOT и FIREWIND взривяват София

Днес е дългоочакваният концерт на KAMELOT в София, мястото е зала "Хр.Ботев" в Студентски град. Подгряващи групи ще бъдат многообещаващите FIREWIND от Гърция и готик-метъл бандата от Испания FOREVER SLAVE. Доколкото знам билетите са свършили или най-малкото на привършване, което значи че залата ще е пълна. Според отзивите от вече изминалите няколко концерта в Англия и Холандия, шоуто е гарантирано, а качествената жица гарантирана. Ще се видим там в 19:30ч. :).

Мързел

Моля някой да дойде да ме срита отзад (може и отпред, не всъщност не може). Такъв мързел ме е хванал, че чак не се трая. Дъждът провали неделния мач и порцията натоварване се отложи за следващата седмица. Като за капак дистанционното на декодера се оправи от само себе си и от три часа насам цъкам каналите като луд без да се паркирам някъде за постоянно. Дано поне месото се размрази по-бързо, че поне да си сготвя, преди да съм умрял от глад. Все пак има капчица надежда. Утре е понеделник и ща не ща ще трябва да си размърдам пършивия задник.

Б.А. пършив=мързелив.

1 Април

Вчера беше 1 април и както традицията повелява трябва да се ебаваш с хората познати и непознати. Е, аз претърпях пълен крах в това начинание, но и не съм правил кой знае какви опити. Попаднах обаче и на сполучливи опити като този на GaN или пък, че били пръждосали Иван Лудия от Music Idol (не че това не би моглода стане).

Точките обаче ми обра един, който отишъл в едно русенско РПУ и заявил, че бил ограбен и заплашван с пистолет. Описанието му било толкова подробно, включително и с какво покритие бил пистолетът, че полицаите се вързали веднага и те предприели съответните действия. Оказало се обаче, че човекът не бил ограбен, а дължал въпросните пари като по този начин искал да се оправдае пред заемодателите си, че не може да ги върне. Полицаите обаче му го върнали тъпкано като бързо го разкрили. Евалата и на пишман жертвата за нескопосания план и на служителите на МВР за професионалната реакция.

Роди се нова идея в мен, а именно да направя поредния си блог. Като фен на жицата реших да стартирам местенце където да информирам за новото около тенекиените братя. Вече има няколко поста, които могат да се видят тук

И Апокалиптика....

Така след като последния път когато се мернах тук беше, за да спомена за събитието на годината, сега е време да уважа още едно такова - Апокалиптика идват в Каварна на 31.05. Ебаси майката! Имам чувството, че тази година България е целуната от Господ или поне в музикалната си част. Аз ликувам, за вас не знам.

ОФИЦИАЛНООООО!!!!!!!!!

И ТАКА ОФИЦИАЛНО Е - МЕТАЛИКА ИДВАТ. НА 25.07 ОТ 21ч. НА "ВАСИЛ ЛЕВСКИ". СЕГА Е МЯСТОТО ДА ПОСТАВЯ СЛЕДНИЯ ВЪПРОС - КАКВО ПОВЕЧЕ МОЖЕ ДА ИСКА ЧОВЕК ОТ ЖИВОТА?

Е, оказа се, че информацията за концерта на Металика в София не е съвсем невярна, ето:
цък. Доколкото разбрах днес ще бъде официално обявено дали ще го бъде или не.

Металика в София?

Според ето тази информация
цък Металика идват в София на 25.07. Моля, ако някой знае със сигурност дали тази информация е вярна/невярна да сподели, щото съм в душевен оргазъм и сърцето ми няма да го понесе.

Г-н кмете залепнах!

Тия дни се чувствам като последовател на някоя от древните азиатски култури - перси, шумери, вавилонци и каквото там е имало. Без да претендирам за достоверност,някоя от тези цивилизации е вярвала, че човекът е създаден от калта на някоя велика река. Спомням си, че като малък гледах картинки на някакви кални човечета, древния еквивалент на Адам и Ева. Тези дни се чувствам като далечен син на тези човечета. Снегът се разтопи, всичко плувна във вода и кал, а аз се чувствам мръсен и лепкав. Просто няма уличка, улица, булевард, тротоар по който можеш да се движиш нормално без да ти се налага да тренираш слалом и да се правиш на Алберто Томба, защотото иначе няма измъкване от блатото. И като за капак се появява отнякъде някой Камаз излизащ от поредния строеж с половин метър пръст по гумите, решил да натори милата софийска действителност. Автомобилът ми е бял, но рядко имам възможност да го видя в естествения му цвят.

Официално се обръщам към отговорните фактори - плиснете малко водица по тия улици! Моля не чакайте пролетта!Знам, че още е студено, може да замръзне, да завали отново и не знам какво още. Все ще се намери обаче един ден когато температурата е с няколко градуса над нулата и могат да минат няколко цистерни. Моля ви за милост!

Днес хората бяха нормални

Във връзка с един от предишните ми постове искам да отбележа, че днес не смачках никого, никой не ми се изпречи на пътя и се прибрах сравнително нормално до вкъщи. Браво, това се искаше!

А ето и обещаните снимки, моля всеки, който ги види да се посмее добре за моя сметка :).

Puberi

Хората сигурно са полудели!

Не знам защо, ама винаги в понеделник нещо става. Имам чувството, че целокупният български народ (или поне софийският) полудява когато стане първият ден от седмицата. Явно свикнал, с почивните дни, народът не може да приеме, че отново сме на работа, обичайният живот се е върнал в отегчителното си русло.

Иначе не мога да си обясня по друг начин как така ама всеки понеделник се благодаря, че съм успял да се прибера цял до вкъщи. Това не е само мое наблюдение, но също така и на колегите, които возя към/от работа. Ето вчера например щях да се блъсна два пъти и да ударя един нескопосан пешеходец. Един пич примерно го хванал жълтия светофар и вместо да се изтегли спрял по средата на кръстовището и не мърда. При което разбира се аз не мога да мина, но и не мога да спра, щото ще стане задръстване. Съответно трябва да го заобиколя и се наложи да засека един, който размаха средните пръсти, ама май не бяха за мен, ами за онзи спрелия.  Някаква бабка пък като си върви по тротоара, изведнъж реши, че трябва да пресича по средата на нищото, въпреки наличието на пешеходен светофар и друга пешеходна пътека на разстояние от стотина метра в двете и посоки. Добре, че в размисли в последния момент, иначе се качваше на капака.

Вече сериозно се замислям дали да не ползвам градския транспорт в понеделник.

Котката

Котката, пак се разгони. Точно две седмици след последния път. Вчера ходихме на доктор уж да му бият инжекция, само че една готина ветеринарка ме разубеди, щото можело да хване рак на матката. Все пак му взех хапчета, макар че и те били вредни. Нямаха голям ефект. Тази нощ ставах 4 пъти на среднощни половин часови разходки. Сега ме боли глава. Така ще бъде поне още 3 дни. Колко мъка има по този свят :). Но няма да я кастрирам. Поне засега. Все още имам нерви. Ако на някой му се иска да гледа котенца, може и да я пусна на някой котарак да я опъне да й мине меракът. Желаещи?

Ех, спомени, спомени. Вчера говорих по телефона с трима мои приятели, които живеят в чужбина, а единия от тях (по-скоро едната :)) не се бях виждал/чувал от години. Припомнихме си какво е било, разменихме си уникални снимки, някои от които ще публикувам тук скоро. Посмяхме се, разбрахме се да се видим скоро тук или при тях във Франция. Дано наистина е по-скоро. Хубаво е човек да си поддържа старите приятелства или, ако е спрял да го прави, да ги възстанови. Чувстваш се някак си по-добре, морално удовлетворен. Снимките ще дойдат скоро.... :)

Тя ме предаде. Остави ме с пръст в уста. Прецака и още двама души. Отново се качих на 88, пътувах 1час за 6 км. Утре ще те водя на доктор, да ти залепят обувчицата. И все пак Фиатке, все още те обичам :).

Ще бъде ли това лято по-хубаво от предишното от музикална гледна точка? Днес това е въпросът, който ме вълнува. Миналата година ходих на концерти на Iron Maiden, Manowar, Metallica, Georges Micheal. Вече съм споменавал тук колко впечатлен бях от Manowar и разбира се Metallica.

Новата година започна с потвърден концерт на Manowar на 05.07 отново в Каварна като е възможно да свирят в два дни. Iron Maiden пък ще свирят през август в Атина и Букурещ и може да се замъкна на едно от двете места. От Metallica се очаква до месец-два нов албум и съответно турне през лятото, но дати засега няма, но пък може да наминат някъде наоколо. Специално внимание заслужава и концерта на Kamelot през април където разбира се ще бъда. И разбира се концерта на Kylie където ще бъда заради жената.

Е засега миналото лято все още води по точки, но перспективата пред идващото е доста обнадеждаваща като се има в предвид, че сме все още януари.

Жив съм! Това е новината за днес от мен. Вчера някак си успяхме да стигнем до София от Варна с колата. То не бяха виелици, бури, сняг, преспи, поледици, снегорини и не знам какво още. Днес разбрах, че в един участък след Търговище имало купища закъсали автомобили и се чувствам герой за 5 мин., че съм успял да мина оттам :). Цялото начинание ни отне 9 часа със средна скорост 50 км/ч., но важното е, че стигнахме. А, да и малко преди София успях да вдигна чудовищните 80км/ч. :).

Иначе във Варна беше хубаво, града беше украсен като никога и за пръв път в живота си посрещам Нова година на площад. Имаше си фойерверки и т.н., а за десерт - Лили Иванова. Апартаментът където бяхме беше доста хубав с изключение на липсата на кухня и минахме без празнична вечеря.

Днес съм пак на работа и ме мързи до болка. А толкова много за вършене се е събрало.