Горчиво!

Днес се върнах от Благоевград където вчера бях на свабата на моя добър приятел и колега Стефчо. Разбира се, първото, което трябва да кажа е честито и горчиво! Естествено очаквам да бъда поканен и на Златната им сватба да си мерим бастуните :).

Сватбата беше страхотна. Като за начало започна се късно следобед, чудесен избор на време. Нямаше го досадното висене в църква. Булката Елена изглеждаше чудесно, страхотна прическа между другото. Никога не бях виждал младоженеца толкова щастлив, но това си е нормално, дано не му е за последно.

Празничната вечеря беше хубава. Музиката варираше от типично сватбарска, до нетипично приемлива от тенекиеният ми мозък. Владиков не предполагах, че си толкова сръчен:). Тук е мястото да спомена и НЕВЕРОЯТНИЯТ факт, че освен няколкото блуса, жената успя да ме накара да танцувам (извинявам се, това не е подходяща дума, поклащам звучи по-добре) на песен с такт по-малък от 1/2, в случая Baila на Zuccero и то без да съм близнал и капка алкохол. Кой би повярвал?!

Имаше и изненади за неженените двойки, в които взехме участие и ние с жената. След провала в скоростното ядене на сватбената торта и улова на булчинския жартиер, момента за мятането на сватбения букет. И сякаш нарочно той се озова в ръцете на...., ха познайте на чия приятелка :)).

Към чистак-бърсак новото семейство Владикови - ще се видим на сватбата! И пак към тях - да сте ми живи и здрави и щастливи поне наполовина колкото бяхте вчера!