Всичко ли е ясно?

Наскоро четох в една книжка за еднояйчните близнаци. Та беше демонстрирано с множество примери как като малки са били разделяни по различни причини, съответно не са знаели един за друг в продължение на много години. В един момент по някакво стечение на обстоятелствата се срещат и в последствие установяват, че едва ли не животът им е бил еднакъв. Имат едни и същи навици, кръстили са си децата по еднакъв начин, (примерно Джон), сключили са брак в една и съща година, работили са една и съща работа и т.н.

Една от теориите как това е възможно е телепатията, т.е. единия предава на другия по някакъв необясним и несъзнателен начин мислите и чувствата си.

Другото обяснение е, че това просто е кодирано в еднаквото ДНК на сцепената яйцеклетка още докато това е станало в утробата на майката. Разбира се, говорим само за еднояйчните близнаци. Т.е. това е една клетка, която се е разделила на две идеално еднакви части. Оттам и ДНК-то е еднакво, оттам и геномът и т.н.

От личен опит знам, че тези неща за близнаците описани по-горе никак не са преувеличени. Само, че тук не става въпрос за това. Идеята ми е, че ако вземем примерно втората версия за вярна, как така в ДНК-то ще е програмирано това в коя година някой ще се омъжи. Или пък как ще си кръстиш детето, или изобщо че ще имаш дете. Примерите с близнаците бяха точно за демонстрация на този меко казано странен феномен.

Излиза, че едва ли не още като се пръкнеш на този свят и е ясно какво ще ти се случи до най-малката подробност. И тук възниква въпроса това ли е съдбата? Има ли я изобщо? Излиза, че да. Аз по принцип съм скептичен към подобни неща. Какво означава съдбата? Едно от обясненията на тази дума е, че това е някаква висша сила, която ти предопределя живота. В какво обаче се състои тази сила? Можеш ли да я пипнеш/видиш? Едва ли. Пък и не ми харесва да я има. Самата идея, че всичко е ясно още преди да си се появил ме ужасява. Има обаче капчица надежда в цялата тази история и тя е че никой не си знае съдбата. Или ако има такъв аз не съм чувал за него.

Аз лично определено не искам да знам какво ме очаква. Така би се изгубила тръпката едва ли не от живота. Така че поне докато някой не ми докаже/демонстрира тази “сила” аз оставам с убеждението, че такава няма. Или поне така ми се иска...